flagUK  flagGreece
BULGARIA2

Разходи по лихви и тяхното признаване за данъчни цели

Когато се анализира дейността на фирмата от данъчна гледна точка, един от най-съществените проблеми е обхватът на приложение на данъчните облекчения. Що се отнася до България, разходи, които се направени изцяло и изключително с цел създаването на доход, се третират като разходи, които се приспадат от облагаемата печалба.

В съответствие с българския Закон за корпоративното подоходно облагане, разходите направени за заплащане на глоби и на административни санкции наложени от държавата, както и лихвите по глоби и просрочени задължения към държавата и общините не се признават за данъчни цели и съответно не се приспадат от облагаемата печалба.

Когато една или повече сделки, включително такива между несвързани лица, се сключват при условия, които водят до избягване на данъчно облагане, данъчната основа се определя без да се взимат под внимание тези сделки, някои от техните условия или тяхната правна форма. Това което се взема под внимание, е данъчната основа, която може да бъде получена при обичайна сделка от този вид по пазарни цени, целяща същия икономически ефект, но без да има за последица избягването на данъци.

Един класически пример в това отношение е получаването или предоставянето на заеми с лихвен процент, който се различава от пазарния по време на сключване на сделката, включително случаите на безлихвени заеми или други временни субсидии и опрощаването на заеми. В тези случаи данъчните власти биха могли да приложат пазарната лихва и да увеличат данъчния приход или разход. Пазарната лихва е лихвата, която би била платена при същите условия, при които е бил даден или получен заема, ако сделката беше сключена между несвързани лица. Пазарният лихвен процент се определя при пазарни условия, взимайки под внимание всички количествени и качествени характеристики на сделката.

Трябва да отбележим, че приходът от лихви от неправилно събрани или платени публични задължения, наложени от държавата или общините, както и от възстановяване на ДДС не се признават за данъчни цели.

Съгласно правилата за слаба капитализация, ако съотношението дълг/собственост не надхвърля 3/1 в края на съответната календарна година, разходите по лихви могат да бъдат напълно приспаднати. В случай че въпросното съотношение надхвърля 3/1, максималната част, която може да бъде приспадната за данъчни цели, не може да надхвърли сумата на приходите от лихви на данъчнозадълженото лице и 75% от счетоводния финансов резултат преди приспадане на всички разходи за лихви и получения приход от лихви. Неприспаднатата част в текущата година може да бъде пренесена за бъдещ период и приспадната в течение на следващите 5 години. Правилата за слаба капитализация се прилагат към всички типове финансиране, с изключение на:

• лихви по финансов лизинг и банкови заеми (с изключение на тези между свързани лица);
• наказателни лихви по просрочени плащания или неустойки;
• лихви, непризнати за данъчни цели.

При преобразуване по Търговския закон, придобитите или новоучредени дружества не могат да се възползват за данъчни цели от непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества при прилагане на правилата за слаба капитализация.

Начислените разходи за лихви (с изключение на случаите, когато условията на кредитиране не са договорени в съответствие с изискванията, посочени в Закона за корпоративното подоходно облагане), ce считат за скрито разпределение на печалба, когато са налице следните обстоятелства:

- когато кредитът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година;
- погасяването на кредита или на лихвите по него не се ограничава до определен период от време;
- погасяването на кредита или на лихвите по него или размерът на лихвите зависи от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода;
- погасяването на кредита зависи от изпълнението на изискванията на други кредитори или от изплащането на дивиденти.

Целта на разширената дефиниция е да привлече вниманието върху това, че ако такова скрито разпределение на печалба се идентифицира и докаже, фискалните последици са изключително строги и тежки като размер, а именно:

• pазходът не се признава (ако такъв се отчита), но в същото време доходите, квалифицирани като скрито разпределение на печалба се признават и съответно се облагат в компанията, която я е получила;
• 5% данък се налага в случай на разпределение на дивиденти към лица от ЕС/ЕИП, представляващи скрито разпределение на печалба;
• aдминистративната санкция е имуществена санкция, водеща от 50% до 20% намаление на съответните отчетени разходи, представляващи скрито разпределение на печалба.

Може да се каже, че като част от ЕС, България следва законодателството на Съюза, което позволява да се избегнат евентуални конфликти между бизнеса и властите.



BACK TO MAIN PAGE